Макар политиците и гражданите да чакат датата на формалното членство в ЕС, българският бизнес и пазарните играчи отдавна са част от общия европейски (и глобален) пазар. “Профилът” на страната като инвестиционна дестинация може да се обобщи в няколко макроиндикатора.
На първо място, правителството създава известна фискална рестрикция чрез високите бюджетни излишъци. И за 2006 г. се очаква той да бъде около 3% от БВП. Дългосрочният ефект от тази политика обаче е трайно свиване на държавния дълг. Това е особено видно при външния дълг, който е два пъти по-нисък от стойността през 2002 г. От своя страна, това намаление позволи по-изгодно кредитиране на частния сектор.
В номинално изражение, частният сектор дължи на външни кредитори около 13 млрд. евро. От тях около 3 млрд. са капитали, насочени чрез търговските банки към кредитиране в България. Останалите кредити финансират реалния сектор пряко, като около 45% от тях са близки по-характер до преки инвестиции – това са заеми, отпуснати от компания-майка за българската дъщерна компания. Само за първите осем месеца на 2006 г. кредита за частния сектор нараства с 1,6 млрд. евро, а вътрешнофирмените заеми – с още 850 млн. евро. Заедно с преките инвестиции чрез дялов капитал, този поток достига до 2,9 млрд. евро за първите девет месеца на 2006 г. Така външни източници “покриват” 60% от брутните инвестиции в основен капитал в българската икономика.
Заради високото ниво на бюджетния излишък от началото на годината, вътрешните спестявания не спаднаха заради високия дефицит по текущата сметка. Към средата на годината те се запазват на нивото от 2005 г. – 16,2% от БВП. Както изглежда, високият излишък ще поддържа тези стойности и до края на годината.
Същевременно инвестициите като дял от БВП нарастват значително – от под 24% през 2005 г. до близо 30% от БВП за 12-те месеца до юни 2006 г. Това се дължи основно на засиления приток на преки чуждестранни инвестиции – около 120% ръст за 9-те месеца на 2006 г. Банковият сектор забави темповете на кредитна експанзия за периода, дори “изнесе” значима част от активите си зад граница.
Ако погледнем напред, тази динамика поставя икономиката в следната инвестиционна рамка:
Вече е очевидна силната зависимост от достъп до международен капитал. От гледна точка на глобалните инвеститори, България вече е разпознаваема дестинация за насочване на капитал. Размерът на инвестициите до момента е достатъчно значим, за да поддържа активен интерес към страната.
Голям дял от външното финансиране е насочено пряко към бизнес сектора. Външният дълг на нефинансовия сектор достига 40% от БВП. Същевременно, външният кредит вече има приблизително същата значимост и размер като кредита на местните търговски банки. По отношение на бизнес-сектора, местния финансов сектор вече действа в условия на глобална конкуренция.
Противно на тежестта на медийно отразяване, домакинствата все още имат по-слаб достъп до външен капитал – както пряко, така и чрез кредитни потоци, управлявани от местни търговски банки. През последните месеци дори откриваме тенденция за увеличаване на нетните външни активи на банките – с други думи, те насочват спестявания навън, вместо да увеличават активното си кредитиране в страната.
Последните години показаха, че способността за абсорбиране на инвестиции е висока – противно на мненията за “прегряване” в икономиката. За три години инвестициите се увеличиха от 20 до 30 % от БВП, като само външния приток на капитал (преки инвестиции и заеми) нарасна с повече от 5 пъти. До момента няма никакви индикатори, разкриващи негативни последици (т. напр. показателите за стабилност на банковата система са добри, инфлацията е минимално по-висока). Като по-явен резултат виждаме поскъпването на активите (финансови и недвижими) и намаляване на безработицата с ръст на доходите. Вероятно през първите години от членството инвестиционният интерес ще се засили още - и по всички макроиндикатори личи, че икономическите агенти са вече готови за новите развития.
Няма коментари:
Публикуване на коментар