Валутният борд остава най-важната институция в икономиката

По засиления медиен интерес и запитванията от представители на дребния бизнес разбираме за известно безпокойство по отношение на бъдещето на български лев. Това се случва в навечерието на еврочленството на България. Паричната политика обаче остава вътрешен въпрос за България. Запазването на валутния борд – институцията, която гарантира стабилността на лева спрямо еврото – зависи от волята на българския парламент. През 2007 г. валутният борд и валутният курс към еврото ще се запазят, което трябва да е достатъчно като информация за всички, които се чудят дали да превърнат спестяванията си от лев в евро. Това очакваме да се запази и за един по-дълъг период – до евентуалното членство в Европейския паричен съюз, когато левът ще бъде заменен от еврото в размяната в България.

Откъде идва това ненужно безпокойство?

Колеги икономисти направиха необходимото през изминалата година да ни убеждават, че сегашният курс на лева към еврото е по някакъв начин проблем за България. Те препоръчваха малко или много преосмисляне на институцията на валутния борд или само на валутния курс, или по-просто казано, обезценяване на лева. Основанията им бяха в общи линии следните:

В България парите се увеличават значително по-бързо от парите в Еврозоната. Това теоретично означава, че левът преживява по-тежка инфлация от еврото и следователно може да се твърди, че е реално надценен при фиксирания валутен курс. В подкрепа на това твърдение беше и по-високата инфлация в България в сравнение с еврозоната (разлика от около 5 процентни пункта). За да се достигне до оптималните стойности на лева трябва да се потърси промяна на валутния курс, която да отнеме от стойността на лева.

Защо не трябва да се тревожим?

Парите в България ще продължават да растат по-бързо от Еврозоната и през следващите години. В една относително бедна на капитал икономика като българската банките ще продължават да увеличават кредитите си значително по-бързо от банките в Еврозоната. Досега кредитната експанзия се насочваше предимно към инвестиции в имоти. Имотите тук увеличиха цените си значително по-бързо от цените от цените в Еврозоната, като с това се изчерпа тази „инфлационна заплаха”. Вероятно ръстът на цените на имотите ще остане средно в рамките на 10-15 процента, което пак ще е по-бързо от еврозоната.

Инфлацията, така както я мерят официалните статистики в Европа и България, изобщо не може да се използва за оценка на това дали валутите се разменят по правилния валутен курс (т.е. не са нито надценени, нито подценени). Политическата полза от индекса на потребителските цени (ИПЦ) – официалното мерило за инфлация – е твърде ограничена, вкл. когато става дума за парична политика. За разлика от колегите в НСИ, когато ние говорим за “инфлация” на лева и еврото, имаме предвид обезценяването на валутите, измерени в количество материални стоки Ако измерим инфлацията на еврото и лева през цените на промишлените суровини, тя би била еднаква и за двете икономики (виж повече в рубриката „Икономически индикатори), защото тя е еднаква навсякъде, където се използва една и съща валута. Затова аргументите, свързани с ИПЦ, трябва да бъдат изоставени.

В тази връзка нека припомним и нашето очакване за промяната на ИПЦ през 2007 г. – вероятно „официалната инфлация” ще остане чувствително по-бърза в сравнение с еврозоната, някъде в диапазона 4-5 процента средно за годината. Поскъпването на труда в България ще остане значително по-бързо от поскъпването на труда в останалата част на Европа.

В каква валута да държим парите си?

Предстоящи плащания трябва да бъдат покрити с някаква ликвидност, но спестяванията е добре да се правят в т.нар. реални стойности. За текуща ликвидност – просто всеки трябва да прецени в каква валута са предстоящите плащания и да поддържа необходимата ликвидност в тази валута (за да ограничи валутния риск). За спестявания – тук възможностите стават все повече, като инвестицията в имот постепенно ще трябва да бъде изместена от други инвестиционни инструменти (като вложения във фондове или директна покупка на акции). Инвестициите в определени стоки също изглеждат подходящи при запазване на реалната стойност на спестяванията. Исторически погледнато, най-ефективно тази функция са изпълнявали благородните метали.