През 2008 г. българската икономика ще произведе 30 млрд. евро

Със сегашните темпове на икономически растеж, икономиката на България се удвоява в реално изражение за около 12 години. Измерена в пари, ръстът е значително по-бърз, но това не отчита инфлацията на еврото и лева.

Бърз ли е сегашният растеж?

Макроикономическата динамика не е друго освен просто събиране на микроикономически факти. Очевиден микроикономически факт е, че в пределната производителност намалява (общо взето независимо от вида на използваните ресурси) с увеличаване на количеството използвани ресурси. Казано по-друг начин, икономическият растеж логично би следвало да е по-бърз в една по-бедна на капитали икономика.

Това донякъде дава отговор на въпроса дали е достатъчно бърз сегашния растеж в България. В по-богати на капитал страни като Чехия и Полша растежът беше 5.8% през годината до септември. В България цифрите бяха съвсем леко по-задоволителни – 6.1% реален растеж за същия период.

Доказателства, че икономически растеж над 10% е възможен в Европа дори при относително напреднало развитие, постоянно идват от Балтийските пазари. Последните данни за Естония показаха растеж от 11.6%, за Латвия – 10.9%. Това е показателно как смели икономически реформи могат да направят „чудеса” в очите на академичните икономисти.

Българският растеж остава около два пъти по-бавен от това, въпреки че, измерена пари икономиката расте с около 14% годишно. Разбира се част от това е продукт на инфлацията на еврото и съответно на лева. Но трябва да се има предвид, че номиналният ръст е това, което има значение за т. нар. „догонване на европейските доходи”.

Важен е номиналният ръст на икономиката.

Икономиката на България, измерена в пари, достигна 23.8 милиарда евро през годината до септември. Измерен в евро, средният доход на човек от населението приближава по-бързо средният за Европа (отколкото показват сметките на база на реалния растеж). Все пак да припомним, че за изравняване на средните доходи в България с ЕС ще са необходими повече от 20 години при сегашния нива на номинален растеж.

Номиналният растеж на икономиката е важен и от фискална гледна точка. Дори както многократно сме отбелязвали, по-важен от реалния икономически растеж. Данъците най-често се плащат като процент от дохода (а не според физическия обем производство). Нещо повече, макро-рамката на българския бюджет трябва да се съобразява с „преразпределение до 40% от БВП”. Така че планирането на приходи и разходи трябва да става на база на очаквания за номинален ръст на икономиката.

Номиналните цифри са и от значение, когато правим равносметка колко ресурс се насочва за инвестиции и колко за текущо потребление. Според последните данни инвестициите в основен капитал надминаха 6 млрд. евро през дванайсетте месеца до септември. Едно евро днес купува по-малко индустриални стоки отколкото преди година. Цените на инвестиционните стоки са нараснали с около 7% според официалната статистика. Въпреки това инвестициите растат с около 1/5 в реално изражение – показателно за разрастването на дела на ресурсите, които частният сектор отделя за създаване на капитал.

Бизнес секторът расте по-бързо от БВП.

Бизнес частта на икономиката (това не включва земеделието и публичните услуги) достигна обем от близо 20 млрд. евро годишно. Неговият растеж беше рекорден през годината до септември – 17.9% номинално – само част от който дължим на подобряване на средната производителност. По-значима част от растежа дължим на разрастване на заетостта в година на намаляване на данъчното облагане върху труда.

Измерен по този начин, през продукцията на неаграрния бизнес сектор, растежът се ускори до 8.1% в реално изражение. Това е по-бързо от средното за последните три години (6.7%) и значително по-бързо от официалния показател за реален икономически растеж – БВП.

Ускорение на растежа забелязваме и при вероятно най-важният текущ показател – обема на индустриалното производство – който се увеличава с 8.8% в реално изражение до третото тримесечие. За това донякъде помогнаха високите международни цени на индустриалните суровини – бизнес цикъл в полза на тежките производства. Но на това отдаваме не повече от 2 процентни пункта от реалния ръст на индустрията.