Диференцираното заплащане в бюджетната сфера може да помогне на пазара на труда

В някои български градове ограниченото предлагане дори на нискоквалифициран труд може да е сериозна пречка пред вливането на нови инвестиции и разрастването на съществуващи производства. Там средната цена на труда остава относително висока (или почти изравнена с други градове, където като цяло има по-благоприятни условия за бизнес). Чрез традиционното ни проучване за пазара на труда Biggest Cities Review вече за втора година получаваме представа за това, както и за някои други важни факти за търсенето и предлагането на труд в България.

Изследванията ни се базират основно на следните допускания:
1/ Най-значим дял в търсенето на труд имат позиции, които изискват нискоквалифициран труд, и позиции, които изискват средни умения и качества.
2/ „Тесните специалисти” (химици, винаротехнолози, маркетолози и др.) е относително лесно да бъдат „внесен” от други градове или от чужбина.
3/ Търсенето на административно-мениджърския персонал (вкл. адвокати, счетоводители, офис мениджъри и др. под.) среща относително адекватно предлагане почти навсякъде и следователно не е основна пречка пред създаването и разрастването на производства.

Оттук основният стилизиран факт за българската икономика е, че инвестициите в нови производства ще са зависими основно от предлагането на базов труд, както и труд за средни позиции. Това от една страна определя до голяма степен географската концентрация на инвестициите в някои основни градове. От друга – показва

значението на държавната заетост за пазара на труда и общото икономическо развитие.

Вземете за пример всеки град в България с население между 50 и 100 хил. души. Вероятните сценарии за неговото развитие изключват силен приток на капитал (който рязко да подобри производителността и доходите в града). Най-вероятно ще има няколко български и чужди средни инвеститора, които заемат няколко хиляди души и са ядрото на местната икономика. Но много рядко ще има значим инвестиционен проект, който да промени икономическия пейзаж относително бързо.

Значимите инвестиции ще са насочени към най-големите градове и техните периферии – там, където работодателите относително лесно ще намерят труд за новите позиции. В по-малките градове често ще се стига до „внасяне” на труд от съседни градове и общини.

Все пак в по-малките градове може и вероятно ще се развиват по-малки бизнеси – тези, за които предлагането на нискоквалифициран труд не е от решаващо значение. При тях обаче остава проблемът с намирането на хора за т. нар. „средни позиции” – тези, за които ще е добре служителите да знаят малко английски, да боравят с електронна поща и интернет и да притежават още „неспециализирани” умения. Тези „средни” служители са важни за развитието на редица икономически сектори – от търговията на дребно до хотелите.

Друг стилизиран факт за българската икономика е, че държавата „краде” от частния сектор основно кадри за средни позиции. С други думи бюджетната заетост ограничава предлагането на труд именно за важните от макроикономическа гледна точка „средни” позиции (а не толкова специалисти в тясна област с висока квалификация). Това е

важно за анализите на държавната заетост не само в администрацията, но и в сфери като образованието и медицината например.

Примерът от сферата на образованието е по-актуален. Сега на дневен ред е реформата на учителските заплати – въвеждането на диференцирани ставки за различни позиции и постижения в училище. Ниската производителност на труда в средното образование означаваше не само ниски доходи, но и нещо повече – относително много свободно време. Досегашният опит показваше, че значима част от учителите търсеха временна заетост в свободното от преподаване време, което е относително много, сравнено с други професии. Поради естеството на повечето временна заетост обаче, това позволяваше на учителите да предлагат труда си там, където е най-нужен и би бил оценен най-високо.

При една по-висока производителност на учителския труд, за някои няма да има място в преподаването. Те ще трябва да напуснат сектора, а заплатите на по-производителните да скочат при други равни условия. Диференцираното заплащане ще помогне на този процес на селекция на най-добрите. Така то ще помогне и на пазара на труда, като увеличи предлагането за позиции в частния сектор, което отчитаме като значим макроикономически принос.