Време е правителството да изпълни закона и собствените си обещания като намали осигурителната тежест

От 15 юни всеки ден би следвало да очакваме решение на правителството за законодателни изменения, които да доведат до намаляване на вноската за фонд „Пенсии” с 3 пункта от 1 юли. Очевидно е, че това не се случва, въпреки обещанията и разпоредбите на закона за държавния бюджет.
На първо място трябва да се посочи, че фискална възможност очевидно има – с натрупания излишък от близо 1,3 млрд. лв. само до април. Същевременно, не се оправдаха страховете от рязко влошаване на събираемостта на ДДС – основен приходоизточник.
Също така няма никакви индикации за влошаване на икономическата динамика за последните 6 месеца – времето след приемането на тази разпоредба от Народното събрание. Няма и официална позиция на правителството за очаквани криза или нестабилност в оставащите месеци до края на годината.
Доколко намаляването на размера на вноската ще свие приходите на НОИ също е спорно. Наблюдаваме разширяване на базата за облагане – както заради „изсветляване” на част от бизнеса, така и като резултат от административни мерки. Размерите на минималните осигурителни прагове като цяло се увеличиха значително за периода 2006-2007 г., което увеличи ефективната тежест за онези работодатели, наемащи труд при ниски заплати. В най-масовите дейности за индустрията (оператори на машини), праговете в много сектори нараснаха за 2 години с над 30 %. В строителството ръстът е 33%, в преработващата промишленост – 30-45%, в туристическите компании – с над 50%. Основен аргумент за тази промяна е опитът за намаляване на неотчетените плащания към работниците и избягването на осигуряването в онези предприятия, за които това е масова практика. Независимо от мотивите обаче, тази мярка ефективно увеличава разходите на работодателите. Влиянието е концентрирано върху ниските и средните позиции в преработващата индустрия, някои видове услуги и строителството. В момента се обсъжда подобно увеличение и за 2008 г.
Разбира се, наличието на излишък в бюджета поражда силни амбиции за разходването му. Част от тях са свързани с големи инвестиционни проекти, други – с увеличаване на текущите разходи, най-вече на заплатите. Донякъде странно съвпадение е фактът, че оценените от министерството на финансите искания за по-високи заплати са приблизително равни на натрупания до момента излишък.
Анализът на исканията обаче би трябвало да стартира с няколко прости факта. На първо място, в почти всички публични сфери преобладават разходите за труд – с други думи, поддържа се персонал, без той да е „въоръжен” с капитал (техника, знания, инфраструктура). На второ място, средните заплати в бюджетната сфера не са по-ниски от доходите в частния сектор – разбира се, за някои професии разминавания има. И накрая не е зле да се отчита липсата на каквато и да е връзка между извършената работа (качеството и количеството на публичните услуги) и възнаграждението на заетите – в този смисъл приоритет трябва да е въвеждането на модели за диференцирано заплащане, а не раздаване на пари „на калпак”.

Затова вместо да се увеличават разходи, трябва да се намали данъчно-осигурителната тежест – първо с размера на осигуровките, а после – с подоходния данък.

От гледна точка на работника, стимулите за допълнителен труд зависят от маржиналната (пределната) ставка на облагане. В рамките на месечните доходи между 400 и 1400 лв., за всеки допълнителен 1 лев възнаграждение данъчно-осигурителната тежест е 32-34 стотинки, а над 1400 лв. – 24 стотинки (т.е. единствено данък от 24%).

От гледна точка на работодателя, тежестта се определя от допълнителния разход за труд, който е необходим, за да се мотивира работника с определен допълнителен нетен доход. При месечна заплата от 300 до 1400 лв., за всеки допълнителни 100 лв. работодателят трябва да направи разход от 182-187 лв; над 1400 лв. допълнителният разход е 132 лв.

При сегашните нива на осигурителните вноски и данък върху доходите, най-голяма тежест понасят доходите между 600 и 1400 лв. Това е сегментът на заплати, който обхваща част от управленските позиции, голяма част от аналитичните и приложните специалисти, част от квалифицираните работниците и операторите на машини и съоръжения. Добре е да се знае кой ще понесе последиците при отказ на правителството да спази обещанието си.